Велика сряда от Страстната седмица кънти в съзнанието с тежестта на избор – избор, който променя хода на историята. Това е денят, в който Юда Искариотски – един от дванадесетте най-близки ученици на Иисус – решава да предаде своя Учител за тридесет сребърника.
Не римски легионер, не книжник, не фарисей, а приятел. Този, който е вкусвал от същия хляб, чул е всяка притча, видял е всяко чудо. И именно той – човекът отвътре – предлага на враговете на Христос лесния начин да Го заловят:
„Когото целуна, Той е – Него хванете.“
Така най-свещеното се оказва обвито в предателство. Тридесет сребърника – цената на един роб. Цената, с която човечеството оцени своя Спасител.
Но Велика сряда не е само спомен. Тя не е просто исторически епизод, а вечна притча за свободата – и за начина, по който я използваме. Юда направи своя избор. Днес – правим своя.
Предаваме Христос, когато премълчаваме истината. Когато избираме удобството пред справедливостта. Когато поставяме личната изгода над съвестта. Когато се продаваме за своите „сребърници“ – пари, позиции, влияние.
Това не е просто сцена от миналото. Това е огледало.
В този ден човешкото сърце се разкрива в най-мрачната си светлина. Юда, един от най-близките, не просто предава – той договаря предателството. Избира го. Изтъргува доброто за пари. И то – не пред когото и да е, а пред Сина Божи.
На Велика сряда не само си спомняме – питаме се:
Колко струва днес съвестта?
Колко струват принципите? Доверието? Истината?
Дали пазарлъкът не се е превърнал в морална мярка?
Но има и друго – Христос знае. Той не е изненадан. В дълбокото Му мълчание има смирение, сила, дори обич. Защото, дори предаден, Той не се отказва от човека. Това е урокът на Велика сряда – че дори когато ние избираме предателството, Бог не избира отмъщението. Избира жертвата.
Предателството не е просто дело от миналото – то е избор, който човечеството прави всеки ден. Предаваме истината, когато я заменим с удобство. Предаваме любовта, когато поставим личната изгода над нея. Предаваме Христос, когато Го изключим от решенията си, от думите си, от живота си.
И днес има много, които за своите „30 сребърника“ са готови да преглътнат съвестта си.
Велика сряда ни призовава да се вгледаме в сърцето си.
Дали сме от онези, които тихо плетат планове зад гърба на доброто? Или от онези, които бдят, прощават и се молят – макар и със сълзи?
Между Тайната вечеря и Голгота, между среброто и саможертвата, Велика сряда е ден, в който всеки от нас се намира на кръстопът.
Да избереш истината, когато тя е неудобна.
Да отхвърлиш сребърниците, когато те блестят.
Да не предадеш – дори когато това струва всичко.
