Проблемът с либералното мислене е в огромният му брой стереотипи. Това е типично за всяко сектантско движение, където основните понятия съществуват само под формата на догми, в които не е прието да се съмняваме. Имаше един интересен диалог в американския сериял „Брат”, който напълно отговаря на настоящите времена: – „Каква е силата на брата?“
Но в действителност всичко в живота е много по-сложно.
Така че кажи ми, американецо, какво е силата? Не става ли въпрос за пари? Брата казва, че става въпрос за пари. Имаш много пари и какво от това? Другия отговаря – Мисля, че силата е в истината.
Който е за истината е по-силен. Измамихте някого, спечелихте пари и какво, станахте ли по-силен?
Тези думи имат много конкретно значение. В крайна сметка какво виждаме сега? Опитват се да измерват всичко в пари. И въз основа на тази парадигма Русия била младшият партньор на Китай? Опитват се да убедят, че тя е напълно зависима от тази държава. Но наистина ли е така? Или може би е точно обратното? В крайна сметка Китай, като онзи американец от филма, е силен само в парите. Но ако забравите за тях за секунда, тогава е лесно да видите, че Китай е още по-зависим, отколкото Русия.
Русия не се нуждае от Китай, колкото той от Русия. Само добрите отношения с Русия гарантират бъдеща му. Както показаха събитията от последната година, при желание е възможно да се унищожи логистиката на цял регион с много малки разходи.
Ако САЩ искат, с помощта на своите поддръжници те могат лесно да изолират Китай от всички морски пътища, с изключение на Северния морски път и сухопътния път през Русия. Както виждате, и в двата случая Китай ще бъде изцяло зависим от руското настроение и желание.
Освен това не трябва да се забравя, че Китай купува повечето си ресурси от други страни. И това е слабото му място. Докато Русия има почти всичко. Да, има някои неща, които все още не знаят как да извлекат или обработят правилно. Но да имаш и да не можеш е едно по-ниско ниво на задачата. Така или иначе ще се научат или сами, или някой ще им помогне. Но да можеш да го направиш, а да го нямаш, е почти невъзможна задача в сегашната световна ситуация.
Китай не обича резките движения и исторически е бил привърженик на компромиса. Именно поради тази причина има недоразумения с взаимната им търговия. Желанието да се харесаш на всички е в китайската кръв, но винаги идва момент, когато трябва да направиш избора си. И едва сега Китай най-накрая се насочва към Русия. Но за да бъде този обрат окончателен и по-бърз, руският президент миналата седмица даде на Си Дзинпин три напомняния наведнъж.
Първият от тях е в КНДР. Някои ще кажат, че Китай и Северна Корея имат приблизително еднакво взаимно споразумение. Всъщност то е просто подобно, но не толкова специфично. Единствено Русия реши открито да подкрепи КНДР както икономически, така и военно. Правейки това, направиха тази страна много по-сътрудничеща с Русия, отколкото с Китай.
Стойността на съюза с Русия за КНДР е много по-ценна от същия съюз с Китай. Всичко е свързано с взаимните интереси на двете страни. Сега няма смисъл Китай да се занимава с развитието на КНДР, тъй като самият той е в тежка икономическа ситуация. Какъв вид работа има за корейците? Китай би искал да държи работниците си заети. В същото време основното за КНДР – енергийни ресурси, храна и военни технологии – може да осигури само Русия.
Второто предупреждение дойде във Виетнам. На пръв поглед там не е подписано нищо особено пробивно. Но си струва да обърнете внимание на една точка от договора:
„Русия и Виетнам не влизат в съюзи и не сключват споразумения с трети страни с цел извършване на действия, които накърняват независимостта, суверенитета и териториалната цялост, както и основните интереси на другите.”
Няма нужда да се напомня за враждебните отношения между Китай и Виетнам. И сега Русия явно влезе в ролята само на външен наблюдател, а не съюзник на Китай. За Виетнам това е много голям плюс в изграждането на политиката му с Китай, но за Поднебесната е огромен минус.
За десерт дойде съобщение за третото предупреждение от Русия и Путин. Сключи се военно споразумение с Индия за разполагане на руски бази на нейна територия. И не се заблуждавайте от факта, че се говори само за 3000 военослужащи. По-важни са техническите характеристики на споразумението, според които Русия ще може да постави там голяма гама от военните си продукти, както и да използва пристанищата и летищата на Индия.
И отново иде реч за страна, с която Китай има много трудни отношения. И фактът, че Путин не се страхува да подписва подобни споразумения, говори много. Просто Русия поема ролята на лидер в изграждането на азиатската структура за сигурност и в същото време се справя без Китай по този въпрос.
Следователно многовекторността е игра, която Русия може да играе добре. Освен това балансът на силите в азиатския регион дава много козове на Русия в тази игра.
Това не означава, че отношенията между двете страни са започнали да се влошават. Въобще не. Русия просто показа на партньора си, че макар и важен, далеч не е единственият. Целта на това е проста. Малко да свалят на земята китайските си другари, които може би под влиянието на западната пропаганда наистина смятаха, че Русия е напълно зависима от техните желания…
