Днес не просто е ден от Страстната седмица. Днес е Велики петък — денят, в който Христос бе разпънат на кръста. Ден, в който и времето спира да тече, сякаш и то се покланя пред Тайната на Жертвата. В този ден, земята потрепва под тежестта на човешките грехове, понесени безропотно от Единствения Невинен.
Велики петък е денят на Голготската жертва. След поредица от унижения, подигравки и физическо страдание, Христос е разпънат между двама разбойници. Умира в мъки, но с прошка на уста. Това не е просто историческо събитие — това е крайъгълен камък на вярата, най-дълбокият израз на Божията любов към човека.
На този ден не се отслужва Божествена литургия — само Царските часове преди обед и вечерното Опело Христово, когато плащаницата (платното с изобразения мъртъв Христос) се изнася от олтара и се обикаля храмът, символично погребвайки Спасителя. Това е най-силният и тъжен момент в целия Велик пост.
Нашият народ, с вярата, втъкана в самата му душа, нарича този ден още Разпети петък. Ден на черно мълчание и дълбоко смирение. Хората вярват, че земята не приема човешки труд днес — нито копаене, нито шиене, пране или каквато и да е работа. Дори хляб не се замесва — от уважение към страданията на Христос и за да не се омеси със сълзи.
На този ден не се яде нищо, а ако се приема храна — тя е напълно постна, често само вода и хляб.
Жените от село отиват в тъмното на църква, тихо и пременени в черно, носят цветя, които оставят на гроба Господен (плащаницата), и пълзят под масата — символичен гроб — за здраве, за опрощение, за благослов. Казват: „Който мине под масата, ще се прероди с душа по-чиста.“
Някъде още се вярва, че ако вали дъжд на Разпети петък — това са сълзите на Майката Божия, а ако слънцето грее — Бог показва, че Жертвата е приета.
Какво не се прави?
-
Не се работи, особено земеделски труд.
-
Не се пере, не се шие, не се мие — „кръв ще капе от дрехите ти“, казват старите.
-
Не се яде месо, мляко, яйца — строг пост.
-
Не се вдига шум, не се свири, не се пее — денят е за тъга и размисъл.
-
Не се подхващат нови начинания — всичко започнато днес ще е обречено.
Но какво се прави…
-
Отива се на църква — не от обредност, а от нужда да се пречистиш.
-
Носят се цветя, венци — сърцето ни да цъфне, докато душата ни плаче.
-
Прекланяме се в мълчание — защото нито думите, нито сълзите са достатъчни.
-
Подготвяме се — защото Възкресението идва, но преди него трябва да минем през скръбта.
Великият петък в душата ни
Не е случайно, че народът ни казва: „Господ дал, но и взел.“ На Разпети петък се взема — животът на Спасителя. Но се дава нещо по-велико — надежда за вечен живот, за победа над смъртта, за ново начало.
Днес не е време за суета. Нито за шум.
Днес е денят, в който душата слуша тишината — и в нея чува глас, който никога не умира.
