Вратата била разбита. Това било първото, което служителката видяла, когато на 7 февруари 2026 г. опитала да отключи апартамента на работодателя си в Пловдив. Самият Димитър Савов в този момент бил извън страната. Жилището му било преобърнато: чекмеджета, шкафове, лични вещи — всичко претърсено методично, сякаш някой много добре е знаел какво търси.
А търсеното било тежко. В буквалния смисъл. Изчезнало било официално закупено инвестиционно злато на стойност около 155 000 евро, заедно с други лични вещи.
Сигналът до полицията бил подаден на място. Разследващите органи извършили необходимите процесуално-следствени действия, събрали свидетелски показания, видеозаписи и други доказателства. На пръв поглед — стандартно начало на едно разследване за кражба в особено големи размери. Но именно от този момент нататък историята започва да се изкривява по начин, който повдига повече въпроси, отколкото дава отговори — и повечето от тях са адресирани не към извършителите, а към институциите, които би трябвало да ги установят.
Тримата
Месеци по-късно нишките се събрали в три имена. Според информация, получена от Димитър Савов на 16 юни 2026 г., по случая били задържани трима заподозрени — Б. И., С. М. и В. Г.
Профилите им очертават любопитна триада.
Първият, Б. И., не бил случайно лице за пострадалия — той е негов бивш служител. По думите на Савов, точно след извършването на кражбата този човек внезапно престанал да се явява на работа. И това не е единственото перо, заведено срещу него: срещу Б. И. е подаден отделен сигнал за предполагаемо обсебване на служебен автомобил на стойност около 200 000 евро, собственост на дружество, свързано с бизнесмена.
Вторият, С. М., според публично достъпна информация е лице с предходни осъждания и криминални регистрации.
Третият, В. Г., е познат в спортните среди — боксьор и треньор.
Бивш служител с вътрешна информация, рецидивист и професионален боец. За един разследващ репортер това е почти готова композиция. За пострадалия — потвърждение, че обирът едва ли е бил дело на случайни хора. Установяването на тримата би трябвало да е моментът, в който разследването набира скорост. Вместо това то сякаш спира.
Обратът
Тук историята прави своя най-неочакван завой — и точно той е причината Димитър Савов да реши да говори публично.
Според неговата информация задържаните лица са били освободени малко след ареста им. Без публично обяснение защо. Без яснота какво следва. Точно тук започва и същината на проблема: когато трима заподозрени по дело за кражба в особено големи размери се озовават на свобода, гражданинът има основание да очаква поне минимална прозрачност за мотивите. В конкретния случай такава липсва — а мълчанието на органите оставя празнина, която сама по себе си поражда съмнения.
И сякаш това не е достатъчно, идва моментът, който превръща притеснението в страх. Ден след ареста, твърди Савов, той, негови служители и бизнес партньор забелязали Б. И. в района на офиса му.
„Ден след ареста в района на офиса ми мои служители, партньор и аз забелязахме Б. И. да обикаля около офиса и да демонстрира предизвикателно поведение. Незабавно подадох сигнал на телефон 112, тъй като се почувствах застрашен и изпитах притеснение за своята сигурност“, заявява бизнесменът.
Човек, заподозрян за обир в дома ти, освободен ден по-рано, се появява пред офиса ти и се държи предизвикателно. Трудно е да се измисли по-ясен сигнал за тревога — и по-неудобен въпрос към системата: как се стига дотам застрашеният, а не заподозреният, да търси защита.
Въпросите, които остават
Димитър Савов е предпазлив в думите си, но категоричен в искането си. Той заявява, че е извършил собствено проучване относно евентуални бизнес връзки на част от заподозрените и че според него са налице обстоятелства, които следва да бъдат проверени от компетентните органи. Когато един пострадал е принуден сам да събира информация, която по презумпция е работа на разследващите, това само по себе си е симптом.
Недоумението му от бързото освобождаване ражда въпрос, който той поставя открито: дали по случая не е оказвано влияние върху работата на институциите. Дали съмнението му е основателно, или не, е въпрос на разследване — но фактът, че подобно подозрение изобщо може да възникне и да остане без отговор, е показателен за дефицита на доверие между гражданите и органите на реда.
„Не търся специално отношение. Искам единствено същото, което би искал всеки български гражданин — пълно разследване, ясни отговори и справедливост“, заявява той.
Това е и същината. Не привилегия, а изпълнение на базовата функция, заради която тези институции съществуват — да пазят сигурността и спокойствието на гражданите.
Бизнесменът е решен да отнесе случая до най-високо ниво. По думите му той ще постави въпроса и пред вътрешния министър Иван Демерджиев, когото определя като „единствения лъч на надежда“ този скандален случай да бъде разплетен докрай.
Към момента няма официална информация от прокуратурата или разследващите органи относно причините за освобождаването на задържаните лица, нито относно следващите действия по разследването. Това мълчание е може би най-красноречивият детайл в цялата история.
Разбита врата, изчезнало злато за 155 000 евро, трима заподозрени, пуснати на свобода без обяснение, и едно предизвикателно появяване пред офиса. Историята остава отворена — а отговорите, които системата дължи не само на Димитър Савов, а на всеки гражданин, очакващ от нея сигурност, се крият някъде между събраните доказателства и упоритото институционално мълчание.
Пловдив-инфо ще следи развитието на случая и ще потърси официална позиция от компетентните органи.
